Тази година се проведе петият Югоизточноевропейски медицински конгрес. Какво е Вашето обобщение за тази година?

Д-р Андрей Кехайов: Форумът на лекарите от Югоизточна Европа бе мащабна среща в медицинските среди. Конгресът даде възможност за реална комуникация между лекарите, както и достъп до получаване на най-актуална научна информация. Това са конгреси от нов тип, ориентирани към бъдещето. Освен сериозната научна тематика, ние разглеждаме и въпроси, касаещи системата на здравеопазването и саморегулацията на професията. Ето защо присъствието на над 550 лекари от 17 страни и 55 лектори, изявени в различните научни направления, както и докладите от различните страни превърнаха форума в своеобразен университет. По време на конгреса, изключително сериозно и задълбочено бяха представени въпросите и темите от кардиологията, онкологията, инфекциите и имунизациите, медицина на бедствия и аварии , както и ситуацията на здравните системи в Югоизточна Европа.

Какво развитие бележи конгресът? Предизвика ли интерес сред много лекари?

Д-р Андрей Кехайов: В качеството си на председател на този форум, създаден по идея на медицинските асоциации от България, Гърция, Македония и Албания, и чрез провеждането на вече на пет конгреса ние успяхме да реализираме идеята, която ни събра преди 9 години – лекарите да комуникират и да обменят знания и опит в реално време. В последствие достатъчно показателно е и присъединяването на още страни като Словения, Черна гора, Сърбия, Украйна, Република Сръбска , Беларус, Узбекистан, Казахстан, Азербайджан и други. Новият ни официален член от тази година – Чешкия лекарски съюз , разширява границите към Средна Европа. Присъединяването на медицинските асоциации е потвърждение, че ние не сме формален форум. Ние отваряме възможността за комуникации не само между ръководството на определени медицински институции, а и между лекарите. Нашата мисия е всичко, което се случва в областта на здравеопазването да бъде достъпно до цялата медицинска общност. А присъствието на медиите дава възможност информацията да достигне и до обществото. В момента във форума участват 17 национални организации с повече от 700 000 лекари. Този форум отбеляза и нов момент. Ние бяхме уважени и от председателя на „Постоянния комитет на лекарите в Европа” Катрин Фелдщед. Оценката, която получихме от европейския акредитационен съвет е достатъчно доказателство за значението на форума. Основен момент в следващите форуми трябва да бъде присъствието на млади лекари и студенти по медицина.

Какво е обобщението за проблемите, пред които са изправени страните от Югоизточна Европа? Какви са те?

Д-р Андрей Кехайов: Във всяка от темите бе споделена информация за най-новите постижения , както и за актуалното състояние на сектора. За тесните специалисти този обмен е изключително полезен. Една от основните цели на тези дискусии е лекарите да осъзнаят своята активна роля за подобряване качеството на здравеопазване в техните страни. Обмена на информация с водещи западни специалисти ни дава възможност за ускоряване на развитието в тази посока. Разглеждането на приоритетите в превантивната медицина също е от изключителна важност. Един от проблемите е въпросът с имунизациите. Националните имунизиционни календари в Югоизточна Европа трябва да се адаптират към най-добрите практики на Европейския съюз. Препоръча се да бъдат въведени определен брой ваксини. Модернизацията на Националните имунизационни календари в Югоизточна Европа трябва да бъде приоритет при реформите на здравните системи. Около тази позиция се обединихме с представителите на Световната здравна организация и аз мисля, че това е значима стъпка. Що се касае до финансиране на здравните системи, за ситуацията на здравеопазването в страните от Югоизточна Европа, проблемите са сходни. Трябва да се търсят ускорени подходи за промени в посока достъпно и качествено здравеопазване. Държавната политика трябва да определя здравеопазването като приоритет и да насочи усилията си към тези точки, които са изключително болезнени. А такива точки са миграционните процеси сред лекарите, дефицита в човешкия ресурс, изтичането на млади специалисти. Родиха се и много нови идеи, които ние ще реализираме още в следващите месеци. Мога да кажа, че за пет конгреса ние превърнахме срещите за пример как трябва да се обединяват лекарите и да комуникират в различните региони на света.

Предстоят да бъдат осъществени идеите, които сте взели на конгреса. Какви са те?

Д-р Андрей Кехайов: Формирането на обща позиция за проблемите по отношение на социално значимите заболявания, по отношение на недофинансиране на профилактиката, в това число и имунизациите, липсата на пари за развитие на здравната система. Ние всички сме свидетели, че днес в здравната ни система нещата не се случват, напротив , задълбочават се проблемите. Няма ясна позиция по отношение на това какво трябва да се прави, няма ясни политически послания, няма консенсус, не се използват експертните потенциали, с които България и другите страни разполагат. В този смисъл този форум роди идеята затова ние да търсим в бъдеще още по-добри международни експерти и лектори и много от тези, които влизат в Народното събрание – кандидати в системата на здравеопазването , трябва да преминават и национални и международни обучения. Необходимо е да търсим нови научни подходи в управлението на здравната ни система. Нуждаем се от обективно представяне на проблемите ,от обективни решения, от практически действия, които да доведат до това системата ни да бъде реално и ефективно устойчива.

Казахте че присъства председателят на Постоянния комитет на лекарите в Европа. Как това се отрази на конгреса? Продължава ли да си сътрудничите с Постоянният комитет на лекарите в Европа?

Д-р Андрей Кехайов: С присъствието на председателя на Постоянния комитет на лекарите в Европа, Катрин Фйелдщед, ние практически направихме мост между всички европейски страни. Разширихме границите на възможните комуникациите и използването на техния потенциал. Ние ще задълбочим контактите си с всичките тези европейски структури. След втория конгрес в Несебър направихме интеграция и асоцииране към Световната организация. Нашата задача е чрез Световната медицинска асоциация, чрез „Постоянния комитет на лекарите в Европа” и Световната здравна организация да дадем възможност на водещи имена в сектора да обменят опит.

Бяха ли разгледани конкретно проблемите в българското здравеопазване?

Д-р Андрей Кехайов: Участниците от България бяха на изключително ниво. Прецизирани специалисти взеха участие като лектори в областта на всички социално значими заболявания и въпросите за обществено здравеопазване. Повече от 180 лекари направиха действително значимо присъствието на българската делегация. Това е и потвърждение, че нашите специалисти са изключително квалифицирани. Ние се нуждаем правителството да разбере, че е необходимо здравеопазването да стане реален приоритет. Тези, които управляват трябва да имат необходимата компетенция. Ето защо обучението трябва да бъде постоянен процес и за лекарите и за управляващите. Нуждаем се повече от всякога от професионализъм, а не от аматьорски стъпки в управлението.

В края на конгреса форумът излезе с една обща декларация относно проблемите. Какво е включено в тази декларация?

Д-р Андрей Кехайов: След всички конгреси ние излизаме със заключителен документ. Той очертава най-важните акценти от форума. Заключителният документ, приет на базата на консенсуси по всички дадени въпроси ще бъде насочен в следващите дни към официалните институции в страните, които формират здравната политика от Югоизточна Европа. Този документ ще бъде част от информацията, която аз ще споделя на предстоящия през месец октомври форум на Световната медицинска асоциация в Южна Африка.

Как очаквате институциите да реагират на този документ? Какви действия очаквате?

Д-р Андрей Кехайов: Чрез този документ ние отправяме послание, даваме насоки как да се създадат реални възможности за промени в здравната ни система. Недопустимо е в политически план да липсват стратегически подходи, да не се инвестира достатъчно във високи технологии и в превенция, в човешки ресурс. Необходимо е адекватно да прогнозираме нещата в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Необходимо е, за да подобрим демографските показатели да използваме цялостния потенциал, с който разполагаме. Институциите в България са в дълбока криза. Политическите назначения трябва да отстъпят мястото на реалната експертиза, защото промените, които трябва да се случат в системата на здравеопазването изискват радикални действия, т.е. експертни екипи, които могат да ревизират тези проблеми. Нашите форуми са открити за всички, за които темата е актуална и интересна. Ние трябва да търсим възможности за комуникация в тази посока.