Настояща прогноза за периода 2011—2013 г.: застой на икономическия растеж

Настояща прогноза за периода 2011—2013 г.: застой на икономическия растеж

Възстановяването на икономиката на ЕС спря. Силно влошеното доверие се отразява на инвестициите и потреблението, забавеният ръст на световната икономика пречи на износа, а спешно наложилата се бюджетна консолидация е тежест върху вътрешното търсене. Настоящите очаквания са за стагниращ БВП на ЕС за период, който може да обхване значителна част от 2012 г. Годишният ръст за 2012 г. се очаква да бъде 0,5 %, а за 2013 г. се очаква възобновяване на слаб темп на растеж от порядъка на 1,5 %. Не се очаква осезаемо подобрение на пазара на труда, което означава запазване на високата безработица на текущото равнище от около 9,5 %. През следващите тримесечия се очаква инфлацията да се върне под 2 %. При допускане за запазване на настоящите политики се очаква напредване на фискалната консолидация и свеждане на бюджетните дефицити до малко над 3 % до 2013 г.

Заместник-председателят на Комисията и комисар по икономическите и парични въпроси Оли Рен заяви: „Икономическият растеж в Европа достигна мъртва точка и възникна риск от нова рецесия. Въпреки че в някои държави-членки заетостта се увеличава, в ЕС като цяло не се очаква осезаемо подобряване на положението. Ключът за възобновяването на растежа и създаването на работни места е във възстановяването на доверието във фискалната устойчивост и финансовата система, както и в ускоряването на реформите за стимулиране на европейския потенциал за икономически растеж. Необходимите мерки получиха широк консенсус, като в момента се нуждаем от непоколебима воля за изпълнението им. Аз лично ще използвам новите правила за икономическо управление още от първия ден.“

Икономическият растеж навлезе в застой

Възстановяването на икономиката бе преустановено. Понастоящем за текущия и следващите тримесечни периоди се очаква стагнация на БВП. Перспективите започнаха да се влошават от лятото: кризата с държавния дълг на държавите-членки на еврозоната се разпростря, като инвеститорите насочиха вниманието си и към устойчивостта на държавния дълг при държавите извън ЕС, а развитието на световната икономика, от своя страна, също забави темп. Очаква се предприятията да отложат или отменят инвестициите си в условията на по-неблагоприятна икономическа перспектива и увеличена несигурност. Домакинствата ще потребяват в разумни граници на фона на продължаващите усилия на определени държави-членки да намалят високата си задлъжнялост. Банките, от своя страна, е вероятно да ограничат кредитирането, което допълнително ще спъва динамиката на инвестициите и потреблението. Фискалната консолидация се превърна в неотложна необходимост в резултат на изострилото се безпокойство по отношение на устойчивостта, което обхвана и държави, незасегнати до този момент от подобни тревоги. Отслабването на реалната икономика, нестабилните публични финанси и уязвимият финансов сектор изглеждат взаимообвързани в порочен кръг. Само обръщане на тази отрицателна спирала би могло да възвърне доверието и икономическото развитие.

Очаква се към средата на 2012 г. съвкупното въздействие на приетите през последните месеци мерки за намаляване на несигурността, породена от кризата с държавния дълг и финансовите пазари да се усети реално, което от своя страна да доведе до постепенно възобновяване на отложените инвестиции и потребление. Прогнозите за годишния ръст на БВП за 2012 г. са за 0,6 % в ЕС и 0,5 % в еврозоната, а за 2013 г. — за все така скромен размер от 1,5 % в ЕС и 1,3 % в еврозоната. Няма да има група държави-членки, които да останат незасегнати от очакваното забавяне на икономическия растеж, но стойностите за всяка една от тях ще продължат да варират.

Икономическият растеж не е достатъчен за подобряване ситуацията на пазара на труда

Увеличаването на заетостта се очаква да спре през 2012 г. Очакваното възобновяване на нарастването на БВП през втората половина на следващата година е твърде умерено, за да има осезаем благоприятен ефект върху пазара на труда. В рамките на прогнозния период се очаква запазване равнището на безработицата. Ситуацията на пазара на труда се различава значително в отделните държави-членки.

Публичните финанси продължават да се стабилизират

2011 г. е тази, в която от стабилизиране на публичните финанси се преминава към консолидирането им. Понастоящем за 2011 г. се очаква дефицитът на БВП на ЕС да бъде 4,7%, а в еврозоната — 4,1 %. За 2012 г. прогнозните равнища са съответно 3,9 % в ЕС и 3,4 % в еврозоната. В настоящата прогноза не са взети предвид вероятни, но още невнедрени, допълнителни консолидационни мерки. Техническите допускания за запазване на политиката биха могли да имат по-голямо въздействие върху прогнозата от обичайното. Според тях, отношението на съвкупния дълг към БВП ще достигне в ЕС връхна точка от около 85 % през 2012 г. и ще се стабилизира през 2013 г., а в еврозоната — ще продължи леко да нараства в рамките на прогнозния период, надхвърляйки 90 % през 2012 г.

Намаляваща инфлация

Цените на енергията бяха основният двигател на инфлацията през 2011 г. Тъй като се очаква постепенно да намалеят, номиналната инфлация следва да бъде сведена до под 2 % през 2012 г. Запазването на бавен темп на растеж няма да значителен позволи ценови натиск, а нарастването на заплатите, от своя страна, също би следвало да е скромно.

Силно повишени рискове за икономическата перспектива

Предвид очаквания слаб растеж на БВП според основния сценарий, рискът от рецесия е реален. Основните рискове са свързани с безпокойство по отношение на държавния дълг, финансовия сектор и световната търговия. Възможна е негативна спирала: по-слабият растеж затруднява емитентите на държавен дълг, чиято нестабилност на свой ред е предизвикателство за устойчивостта на финансовия сектор.

От друга страна може да се очаква по-бързо от предвижданото възвръщане на доверието, което би освободило потенциал за по-ранно от очакваното възстановяване на инвестициите и потреблението на домакинствата. световният икономически растеж би могъл да се окаже по-устойчив от прогнозираното в основния сценарий и като такъв да благоприятства нетния износ на ЕС. Накрая, един по-голям спад в цените на борсовите стоки би стимулирал реалните доходи и потреблението.

Рисковете за прогнозираното равнище на инфлацията засега не крият изненади.

Вирни се горе