Финансовото богатство на домакинствата, включващо всички депозити, пари в брой, вложения в акции и фондове, достигна рекордните 48 млрд. лева през 2012 г. по оценки на “Индъстри уоч”, съобщава “24 часа”. Растежът на финансовите активи с двуцифрени темпове от 2010 г. насам изглежда впечатляващ на фона на крехкото икономическо възстановяване. Как е възможно при упорито високата безработица от близо 12%, намаляващите работни места и покачващите се цени българите като цяло да забогатяват?
Първата причина за същественото разминаване между оценките на хората и статистиката е, че влиянието на кризата върху семейните бюджети не беше равномерно. Съкращаването на работни места беше концентрирано в няколко сектора и засегна по-силно хората с ниска и средна квалификация.
Същевременно доходите на тези, които имат работа, продължиха да растат в почти всички отрасли, макар и с много различни темпове.
Според официалната статистика заплатите на работещите в строителството и транспорта са нараснали средно едва с 2% годишно през 2012 г., докато доходите на заетите в информационните технологии са скочили с цели 15%.
На второ място субективната оценка на благосъстоянието в момента зависи в голяма степен от очакванията на хората за бъдещето. А в настоящия момент българите имат относително песимистични очаквания за своя бюджет и финансово състояние през следващите месеци.
Потребителското доверие остава на ниски нива, а домакинствата очакват инфлацията дори да се увеличи през следващите 12 месеца. Много българи осъзнават, че съществува реален риск да загубят работата си или друг източник на постоянен доход (например доход от наем или паричен превод от роднина в чужбина). Дори този риск все още да не се е реализирал, очакването, че черният сценарий може да се превърне в действителност, кара домакинствата да променят своето поведение още сега, вместо да чакат до утре, когато би могло да бъде прекалено късно.
В резултат на това от семейния бюджет постепенно отпаднаха покупките, които не са наложителни, а останаха най-вече стоките от първа необходимост – предимно хранителни продукти и лекарства. Дали натрупаните спестявания означават, че хората са забогатели, или са просто плод на прекомерни лишения?
Цифрите недвусмислено показват, че през последните 12 месеца домакинствата свиват разходите си за битова техника и обзавеждане с 8%. С цели 15% намаляват похарчените левове за дрехи и обувки. Именно отлагането на тези покупки във времето е една от основните причини за ръста на спестяванията на населението.
Отказът от закупуването на някои от тези стоки несъмнено води до влошаване на стандарта на живот за много домакинства в страната в момента. В този смисъл спестяванията, натрупани чрез принудително свиване на потреблението, логично не се възприемат от хората като богатство.
Макар че е трудно да се изчисли с точност, има основания да се смята, че близо половината от нарастването на финансовото богатство през 2012 г. се дължи именно на затягането на семейните бюджети.
През изминалата година финансовото богатство на населението се увеличи с 5,4 млрд. лева, от които половината, или 2,7 млрд., са спестените пари от отложени покупки. Подобни процеси се наблюдават и в другите европейски страни, в които домакинствата също проявяват доскоро нетипична за тях предпазливост.
Българите започнаха да харчат по-предпазливо още в началото на 2010 г. и тази тенденция се запазва вече 2 години. Затягането на “коланите” в момента обаче компенсира свръхоптимистичните очаквания на населението, които доминираха, преди глобалната икономическа криза да засегне и нашата страна. Рекордният приток на чужди инвестиции, повсеместният ръст на доходите във всички сектори и за всички домакинства създаде фалшивото впечатление, че този растеж е устойчив.
През цели 3 години – между 2006 и 2009-а – домакинствата са раздули своите разходи прекомерно в плен на розовите прогнози. В разгара на икономическия бум българите са харчили близо 6 млрд. лева годишно над реалните си възможности. Неизбежното отрезвяване, което внезапно настъпи през 2009 г., доведе до увеличаване на спестяванията и изплащане на натрупаните дългове, но с цената на принудително свиване на разходите.
В случай че не станем свидетели на рязко ускоряване на икономическия растеж, съпроводен с разкриването на достатъчно нови работни места, домакинствата ще продължават да се въздържат от големи разходи и импулсивни покупки и през 2013 г.
Новият данък върху лихвите по депозитите ще даде лек тласък на потреблението, но едва ли ще допринесе за трайно увеличение на домакинските разходи. Погрешно е да се смята, че затягането на семейните бюджети само по себе си е макроикономическият проблем, който трябва да бъде решен. Потреблението винаги е резултатна величина, огледало, което отразява влиянието на всички процеси, протичащи в икономиката. Отлагането на покупките и свързаният с това ръст на спестяванията, са симптоми на незавършилото адаптиране на пазара на труда, видимо от високата безработица, и скритите рискове в българската и европейската икономика. Следователно единствено политики, адресиращи тези проблеми, биха могли да възвърнат доверието на домакинствата и да ги накарат отново да “развържат кесиите”.